Норвегия е страна, в която рибата е на почит. Най-разпространените ястия са херинга, приготвена по различни начини, треска, палтус и калкан. Едно от традиционните рибни ястия е ‘клипфиск’ – треска, на която са махнати главата и вътрешностите, разтворена е като книга и накрая е изсушена. Така приготвената риба е много трайна. Този способ на приготвяне е останал още от викингите, те взимали клипфикс когато тръгвали на лов и на далечни плавания.
Друго интересно ястие е ‘ракьорет’ – пъстърва, заровена за една година в пръст. Херингата, която наричат ‘морско сребро’, днес е скъпа, колкото останалата риба, но някога е била най-евтината и достъпна в Норвегия риба; присъствието й на масата е било неизменно. На Коледа се предлага ‘лютефиск’ – сушена треска, изкисната в разтвор на сода каустик и поднесена със свински пръжки и задушен грах. Според една поговорка, рибата обича да плува дори и в стомаха, затова рибните ястия по традиция се сервират с много бира.
В Норвегия тя не е била деликатес, а средство за утоляване на глада, толкова разпространено, че в началото на ХХ век сезонните работници включвали в договорите си клауза, според която работодателят нямал право да ги храни със сьомга по-често от два пъти седмично.
Международната търговия и туризмът научили норвежците да ценят червената си риба. Те вложили доста средства и усилия за по-атрактивното й предлагане (филетата, които се продават на баснословни цени, се почистват от костите ръчно с пинсети).
От месата най-разпространено е овнешкото. От него се приготвя задушено месо със зеле и варени картофи, пушено бутче (феналор) и коледното ястие ‘Пинекьот’ (агнешки ребърца). В горите има достатъчно дивеч – яребици, елени, лосове и др. Еленовото месо се яде само на празници и в ресторанти, тъй като приготвянето му е много трудоемко и изисква специални умения.
В Норвегия живее народността саами, които отглеждат елени. Техни традиционни ястия са варени и пушени месо и шкембе, език с бульон, финибиф, приготвен от тънки резенчета еленово месо, задушени със сметана и козе сирене. Месо от лос се консумира предимно в семействата на ловците, тъй като в търговската мрежа цената му е доста висока.
Оризът в Норвегия е известен отдавна, но поради високата му в миналото цена, се е смятал за деликатес. От ориз се приготвя много вкусен десерт – оризов крем, който се сервира на големи празници.
Един от любимите десерти на норвежците е с романтичното име ‘девойка с воал’. Приготвя се много бързо – върху ред пюре от ябълки (разбити с миксер печени и обелени ябълки) се наръсват натрошени маслени бисквити, отгоре се слага бита сметана, пюре от ябълки, бисквити... и така, докато свършат съставките. Ако десерта се сложи във фризер, става сладоледена торта.
Норвежката бира има хилядолетна история. Викингите са пиели домашно пиво – мунгот, силен биер и празничен миед, направен от хмел, вода и подсладени подправки. Твърдият алкохол дошъл в Норвегия през XVI в. и дълго се е смятал за лекарство, тъй като в него са се накисвали различни билки.
Аквавит за мнозина норвежци е коледна напитка, след която си допиват с бира. Аквавит (акевит) – е силна алкохолна напитка от картофи и ким; изнася се, също както и сьомгата. Има няколко вида аквавит, но най-много се цени този, който е пресякъл Екватора два пъти. На етикетите му има специален печат, който се вижда през стъклото на бутилката. Аквавит се сервира в специални чаши от норвежки кристал с високо столче.
***
Финландски национални ястия рядко се приготвят в чужбина. Финландците никога не са били особено богати, а за реколтата си винаги са се трудили здравата. Рибата от морето (херинга) и многобройните ледникови езера (сьомга и пъстърва) винаги е добре дошла на трапезата на финландеца. В горите има дивеч, който внася разнообразие на трапезата.
Съвременната градска финландска кухня по нищо не се различава от европейската, но в селата хората са по-консервативни и днес има селища, в които се приготвят техни собствени ястия с техен собствен хляб. Финландия е страната на тъмния хляб и на различните малки хрупкави хлебчета. От Швеция и Русия идва страстта към тестените сладкиши. Лапландия внася своя дял към кулинарното разнообразие с еленовото месо, сьомгата, домашните сирена и горските плодове.
Финландската кухня има общи черти и със съседната карелска, както и с тази на другите угрофински народи. Картофите и ръженото брашно са много разпространени в този регион. От ръжено брашно и риба се прави прочутият рибен пирог ‘калакуко’, който се пече цели шест часа. Карелските пирожки са с тънка ръжена коричка, пълнеж от ориз и по форма приличат на ... мокасини.
Много популярни във Финландия са кренвиршите и наденичките. Съчетани със студена бира, те са неотменима част от друго национално удоволствие - сауната.
Хайверът се яде със сметана и ситно нарязан лук. Най-любимата риба е сьомгата, която се сервира сурова, осолена или пушена. Опушването е много стар метод за приготвяне и консервиране на храна. Финландските фаворити са месото от елен, овнешко и шунката от свински бут.
От напитките най-разпространени са джинът и водката (спомнете си заскрежената бутилка от рекламите), а от безалкохолните – кафето.
В скандинавските страни се консумира простичка, но вкусна храна. Използват се продукти с много добро качество и затова вкусът и ароматът им не се заглушават с прекомерно много подправки. За да засищат повече ястията, те се подсилват с мазнини и захар, така студът в тези северни страни е по-поносим. А след някоя друга чашка от прочутите водка, джин или акватика, човек така се разгорещява, че животът на север придобива своето очарование.
